Разкриването на научните тайни на природните лекове

За него ботаниците казват, че е по-старо от видовия генезис на всички растения, които се срещат по земята днес, като произлиза от преди 300 милиона години, още от времето на динозаврите.
Химическият му състав все още не е детайлно проучен. Съдържа полифеноли, които са мощни антиоксиданти, дъбилни и горчиви вещества. Листата са с най-високо съдържание на полифеноли и влизат в състава на различни хранителни добавки и козметични продукти.
Характерна за растението е продължителната aнaбиoтичнa cyxoycтoйчивocт. То издържа над 10 години без капка вода, след което може да се съживи и да продължи развитието си при наличие на достатъчно влага, светлина и топлина. Това се отнася и за хербаризираните екземпляри. В състояние на анабиоза може да изпадне, както през топлите, така и през студените месеци.
Тъй като проучванията на Haberlea rhodopensis са насочени главно към анабиотичната му способност да запазва жизненоустойчивостта си във възобновяем вид, след пълно вегетационно изсушаване, данните за фитохимичния му състав са ограничени.
Засега е установено наличието на миконозид –  главното съединение в така наречените възкръсващи растения, сред които са H. rhodopensis, R. serbica, R myconii.
Знае се, че съдържа още: танини, сапонини, флавоноиди, фитостероли, полизахариди, лутеолин, хесперидин, синапова, ферулова киселина и др.
Поради състава си то показва силни антиоксидантни свойства и се изследва неговото въздействие върху рака като потенциално лекарство.